×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 44

Урокът на Иван Николов

23 Дек 2012
11492 пъти

Тази прочувствена статия е написана веднага след смъртта на незабравимия Иван Николов.

Оставаме без Иван Николов. А не искаме да е така. Зашото има прекрасност от най-висш порядък – прекрасност на доброто, на съзиданието, на обичта. Тази светла прекрасност е измерението на Иван – неговото даруване към всички.

         С прекрасност Иван се вписва във всяко свое измерение!

         Иван не искаше по малко от многото хора – но Иван искаше преди всичко от себе си, за да даде, за сътвори. В него виждаше божествената дарба и човешкото достойнство да твори – всеотдайно и вдъхновено, способно и безкористно. И той сътвори:

-         Прекрасното си семейство

-         Професионалния си ръст

-         Истинските си приятели

Сътворявайки свят за другите – за Верка и Деси, за близки и приятели, за българския и световния волейбол, Иван сътвори от себе си един от най-чудесните човеци – при вечния дефицит на човечност.

С устрем и с посвещение Иван катери пътя си – сам със способностите си, честен, чист отвсякъде – той имаше само това, което даваше. Но то беше много, защото той даваше себе си със замах, без пресметливост, без дребнавост, без шаблон!

Талантът, трудът, силата бяха неговото средство – те отключваха вратите на съзиданието.

Още като ученик в Луковитската,

а после в Тетевенската гимназия Иван е включен в младежкия национален отбор по волейбол. Като изявен състезател, той е войник в Армейската спортна школа. Срещата с ЦСКА е свързване и оставане завинаги във и със ЦСКА – завинаги в изграждането на големия волейболист, в творчеството на големия треньор, в мисията на големия човек Иван Николов.

Хронологията на чудесните изяви на Иван в ЦСКА блести от способност и борбеност, от майсторство и всеотдайност:

-         Иван е осем пъти републикански шампион с любимия си клуб;

-         Многократен носител на Купата на България с ЦСКА

-         Носител на Европейската купа на клубните шампиони с ЦСКА

-         Носител на Европейската купа на националните купи с ЦСКА

След излизането на легендарния Димитър Златанов от ЦСКА Иван Николов е дългогодишен капитан на отбора на ЦСКА. Иван Николов е духът на отбора – не само като борбеност, рутина и спортно майсторство, не само като основна единица в отбора – той дирижира цялото – и тактически, и психологически. Иван е не само лицето, Иван е душата на отбора.

През 1975 година деветнаисетгодишният Иван тръгва със своя светлина в мъжкия национален отбор. Историята на българския волейбол е богата с блестящата му игра на много европейски и световни състезания с националния отбор:

-         два пъти Иван е бронзов медалист на европейско първенство под ръководството на треньора Васил Симов;

-         има 5-то място на световно първенство в Аржентина;

-         участва на две Световни купи в Япония

Той прави пълен олимпийски цикъл за Олимпиадата в Москва и е олимпийски вицешампион от Москва ’80, под ръководството на треньора Тодор Пиперков.

Класира се на олимпийската квалификация в Барселона за олимпиадата в Лос Анжелис ’84. От 1984 до 1988 година Иван Николов показва професионалното си майсторство в италианския шампионат. Две години играе във втора „А” група, класира отбора си Zip Jeans на първо място в групата, с което осигурява скока му в „А” група. Като играещ треньор на Zip Jeans Иван нарежда отбора си на 5-то място в първа „А” група в елитния италиански шампионат за 1988 година.

От 1988 до 1992 година Иван Николов е треньор на женския отбор на ЦСКА. В този период отбора неизменно е национален шампион, 3 пъти е носител на Купата на България, класира се втори на Европейското клубно първенство в Локхоф – Германия при участие на Италия и на два отбора от Русия (като средната възраст на отбора е 20 – 21 години); става носител на Европейската купа на клубните шампиони, като на финала побеждава закономерно респектиращия отбор на Русия.

През 1990 – 1992 година Иван Николов е старши треньор на женския национален отбор и го класира престижно на различни спортни форуми, печели с него 2-ро място на Балканиадата в Турция през 1991 година.

От 1994 година до злокобно подадената му оставка в края на волейболния сезон на 1996 година Иван е треньор на мъжкия състав на ЦСКА, с който е републикански шампион за 1994/1995 година.

Иван направи уникално съчетание – големият състезател израсна в голям треньор.

Капризността на таланта не обича повторенията и затова рядко надареният състезател е и качествен треньор. Иван хармонизира в себе си две големи дарби – съдби: силата на състезателя и силата на треньора. Вярно е – Иван има шанса да срещне своя учител по волейболно майсторство – Васил Симов. Иван учи от много хора – от майстори и немайстори, от талантливи и недотам талантливи, от теоретици и практици, от „академици” и лаици; Иван имаше самочуствието да приема от другите, защото самият той имаше своята цена – Иван никога не е взимал наготово, никога не е повтарял нещата механично. Иван беше отворен, а с това – културен да преработва опита, да го развива и да го вгражда в собствените си прозрения. Иван беше творец. Той не познаваше шаблона, той бягаше от скуката и неефективността на изтърканото повторение. За него рутината беше опит, но не задължително правило. Рутината беше основа за промяна, но не и баналност и безвкусица. Иван знаеше почти всичко за волейбола и поради това не претендираше, че знае, а правеше и разширяваше хоризонта на „всичкото”. За него като треньор състезателят беше личност: конкретно човешко битие, неповторим характер, индивидуална същност, потребност и възможност. И само в контекста на цялото – и физически изпълнител. Затова Иван успяваше от всеки състезател да изгради неповторима фигура. Иван даряваше на всеки свободата да взима своите решения. А има ли нещо по-трудно от това – да създаваш хора, способни да бъдат свободни. Така Иван прозря, че действителният професионализъм, че голямото качество в спорта е следствие на високо развития личностен потенциал. Поколения волейболисти, открити и създадени от Иван, ще признаят с разум и душа, че Иван ги създаде, че Иван ги роди и като състезатели, и като хора.

Странен е пътят на таланта,

Особено когато талантът има морални измерения. Моралната талантливост на Иван не потърси слава и изгода, тя предопредели неговото посвещение на родното. Той би могъл да бъде в чужбина – на служба, би могъл да си „спести” сизифовските усилия на твореца. Но излезе, че Иван не би могъл. Тук, в България, Иван искаше да прави голямото, световното. Яркото му качество извикваше самочуствието на твореца-законодател: „Аз мога да сътворя най-доброто тук.” Да, Иван беше законодател-творец и като такъв учител. Готови ли сме ние обаче да прозрем посланията на неговите уроци?

         Ето, пред нас е драмата, а може би по-точно – трагедията на твореца. Бидейки пред другите, той е различен и често странен; правейки новото, той е и неразбираем. Той дава качество и мисли за сградата на идеалното, но е сред хора, които мерейки с „тук” и „сега”, с „аз” и с „днес”, често не прощават за способност, за честност…… Сблъсъкът на твореца с егоцентричния бюрократ е неизбежен. Но парадоксът е, че творецът в своето посвещение не разпилява енергия за дребна интрига и коварство, съсредоточен в изграждането. От друга страна, самозащитата на дребния е точно интригата, омразата, рушенето. И в сблъсъка между твореца и бюрократа най-често бюрократът е силният – той владее правилата на прагматичната игра….. За съжаление Иван като творец и като човек бе ударен точно от силата на сляпата бюрокращина….

         Повече от сериозни в последния сезон станаха конфликтите между него и ръководството на волейболния клуб. Иван не беше съгласен с безстилието, с некомпетентното управление. ЦСКА беше душата му и той не искаше и не можеше да предаде любимия си клуб ЦСКА. Иван, и Верка подадоха оставка. И тя беше приета, без да породи въпроси и съмнения, смут и угризения!!! Там, където Иван гради 20 години, там го предадоха; там, където Иван се посвети, там го разпънаха……

Изглежда ако сърцето не може

да следва свободния си ход, то спира… Сърцето се пръсна, но остана образът на Иван – на Големия Иван – един от законодателите на волейбола.

         Сега ние, приятелите му, търсим утехата, но няма да я намерим, ако не прозрем в урока на Иван – урок с много въпроси:

         Ще бъдем ли от неговия отбор?

         Ще удряме ли или ще защитаваме качеството?

         Ще градим или ще рушим?

         Ще се посвещаваме ли или ще броим юдейските сребърници?

         Ще служим или ще се продаваме?.....

         Дано не забравяме:

         урока на Иван,

         посланието от Иван,

         духа на Иван!

 

 

Вася Илиева

Последно променена в Неделя, 23 Декември 2012 11:16
Оценете
(0 гласа)
FacebookMySpaceTwitterDiggDeliciousStumbleuponGoogle BookmarksRedditNewsvineTechnoratiLinkedinMixxRSS FeedPinterest
Pin It