×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 43

Васил Симов

21 Фев 2012
7902 пъти
Васил Симов Васил Симов

Много са хората, които след изречението казано, от който и да е волейболист или волейболистка минали през националните отбори в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век:"Ние дължиме всичко на Васо", са готови да смръщят нос. А и го правят. И сигурно имат право, защото и аз и Мила Кьосева, и Ани Узунова, и Галя Станчева, Роси Михайлова, Силвия Петрунова, Таня Гогова и Таня Димитрова, и Руми Каишева, а и най вече Мая Стоева и Верка Стоянова, та и Любо Ганев, и Борето Кьосев, Стоян Гунчев, и Йордан Ангелов, и Митко Тодоров, и още, и още много други сме намерени и направили първи крачки в този спорт благодарение на хора, не по малко заслужили нашата благодарност. С нас са работили, учили са ни, посвещавали са ни много от времето си хора като Кольо и Нели Таскови, Ваня Лазарова, Иван Батев, Цеца Паунова, Владимир Прохоров, Петър Милев и двамата неразделни Фани и Райо Шаханови, а и много, много други. Знам! Много са тези измежду вас, които се питат - кои ли са тези хора? Мога само да кажа, че всички те са заслужили нашата безкрайна признателност... Но този, който превърна толкова много добри спортисти първо в хора, после в личности, а някои и в звезди от световна величина е Той - особнякът, странният, единственият Васил Симов!

Васил Симов беше един от нас, но никога не е бил като нас - българските волейболисти от близкото и далечно минало. Ако беше жив и сега щеше да стои отстрани, да се радва на успехите на мъжкия ни отбор, без да дава никакъв знак, че и той е част от този свят и че пряко или косвено, и той има принос за тези успех.

Той беше странен, различен, понякога страшен, особено за тези, които го познаваха по-малко. Мъж с големи изисквания към тези, с които работеше и най-вече взискателен към себе си. Към себе си беше и жесток! Всичко, което правеше трябваше да бъде максимално най-доброто. За него всеки неуспех имаше фатални последици.

В най-хубавите му години, тези на състезател, до него е имало една жена, естествено прекрасна - Пенка Цицелкова. След края на тази връзка се отваря първата рана в тази чувствителна душа, която никога след това не зараства. Само това знаехме за неговия интимен свят, който и така си остана скрит зад неговата пословична дискретност.

Другата рана, пак така идиотски болезнена, му я нанесе ранната смърт на Иван Николов. За професионалния живот на Симов, за опита му и знанията му като треньор можеше да ни разкаже най-добре само този, който се учеше и готвеше да поеме мястото му в ЦСКА и в националния женски отбор: Иван Николов. Но и него го няма! И той, отивайки си от този свят така ужасно не навреме, отнесе със себе си и своите и тези на Васо знания, амбиции и мечти за бъдещи успехи на женския ни волейбол. Ето, и сега 11 години след смъртта на Васил Симов и 12 след тази на Иван Николов, нека излезе някой и да каже, че това е реалното ни място в световните ранглисти. Аз лично съм сигурна, че не е. Не е, защото имаме куп качествени състезателки и най вече, защото между тях до скоро, до много скоро бяха Нели Маринова и Тони Зетова, които бяха последните вестители на почерка на Васил и Иван. Но мястото ни не може да е друго, защото зейналата пропаст, която остана след тях двамата, още дълго ще ни дели от световния елит.

И така останахме ние неговите състезателки и състезатели да си спомняме за него, което слава Богу, хич не е малко, защото ние сме много, а и сигурна съм, че измежду нас, няма да се намери и един, който да не е запазил за себе си нещо от това, на което той се мъчеше да ни научи. А на какво ни учеше Васо с толкова упоритост и мъка?! Сега от дистанцията на годините, мога спокойно да изброя 100 неща, но тогава мърморех най-много аз.

Но все пак ето какво казва Ани Узунова, която беше и негов помощник треньор по време на престоя му в Бари:

"Е да, аз сигурно съм човекът успял да го видя най от близо. Имаше и период, в който живеехме на един и същи етаж и тогавa бяхме почти нон стоп заедно. Васо дойде в Италия и по-точно в Бари с всичките си съмнения и притеснения, със своята пословична вгълбеност и уединеност, които пообъркаха, не малко всички наоколо. Но нещата така добре потръгнаха, настроението и самочувствието на всички започна да се вдига и постепенно и италианците започнаха да откриват истинския Васил Симов. Още от националния отбор знаехме, че той е много гнуслив и така веднъж в моя апартамент аз приготвях обяда, а той се занимаваше нещо със сина ми. Нямахме много време и като ме видя, че се мотая, ме накара да побързам. Да ама аз трябваше да изстискам доматите с ръце, а това направено в негово присъствие беше невъзможно. Казах му: - „Pròfessore (така се обръщаха към него всички в Италия), ще трябва да излезете за малко." Поучуди се малко и след като му обясних какво трябва да правя, замисли се дълго, дълго, но накрая каза : - Давай... Отдъхнах и си помислих, че и ние почваме да го променяме.

Завършихме сезона 90/91 година на второ място и това беше последната успешна година в кариерата му. После шефовете решиха, че сме велики и започнаха много да му се бъркат в работата...и още преди края на сезона го освободиха.. A това вече беше началото на края, краят в буквалния смисъл, за нашият, единственият Васо."

Руми Каишева: "Силата на Васо не беше само в дълбокото познаване на волейболната игра, на човешката психология, новаторството... Той ни УВАЖАВАШЕ. Винаги е казвал, че за да го следваме е трябвало да ни убеждава в ефикасността и правилността на това, на което ни е учел. В главата ми се върти едно определение: "Волейболът е проста игра за интелигентни хора." Е, мислейки за него бих добавила също самодисциплина и колективен дух. На дисциплина ни учеше по съвсем прост начин:

личен пример.

На лагер на Простор в един мъглив и облачен ден ни постави задача да отидем и да се върнем до хижата на тогавашния ВИФ за определено време, но в това време трябваше да се вместят всички - от най бързата до последната. Иначе - втори път, докато всички заедно не изпълним поставената задача.

Когато през 1997 година в Италия ме застигна тъжната новина, по никакъв начин не исках да я приема. Много са спомените! В едно е съжалението и угризението, което изпитвам: никога не успях да му изразя личната си благодарност за всичко, и за терпението и търпимостта към моя нелек характер, за това, че ни остави наистина неизмеримо наследство: спомен за годините, през които тренирахме и се състезавахме под негово ръководство, медалите, които спечелихме си остават връх в женския ни волейбол и неизменно се свързват с неговото име: тренъор Васил Симов."

А ето какво си спомня и Димитър Златанов, човекът, който най-добре го познава, не само защото са живяли 4 години в един апартамент, а и защото са били заедно като състезатели в супер отбора на ЦСКА, съчетал в себе си дързостта на младостта (Златанов, Сашо Тренев, Здравко Симеонов) и хладнокръвието на зрелостта (Симов, Митко Каров и Александър Крайчев), и в националния отбор - вицесветовен шампион от София 1970г., и защото след това са треньор (Васо) и състезател (Злати), а накрая и защото са били треньор и помощник треньор на националния отбор, успял да забави с една година триумфа на отбора на САЩ, доминирал в света от средата на 80-те години. България изхвърли янките от финалната осморка на световното първенство в Аржентина 82.

„Някъде в края на 70-те години Васо ни тренираше в ЦСКА и един ден преди тренировката с много ентусиазъм ни събра и извади пред нас куп листа. За нас не беше ясно дали ни показва математически труд - пълeн с цифри, диаграми и проценти или произведение на изкуството - цветове, рисунки, въобще естетика... Беше чиста статистка. Беше това, което сега се казва score, само че най-малко 20 години преди появяването му... Беше интересно и всеки от нас го разучаваше, докато в един момент Иван Иванов се обърна към Васо и каза: „А бе тренер, я дай малко да поритаме, какво си губиме времето с тия драсканици...." Васил прибра всичко, поогледа ни, почака още малко и после разкъса всичко и го прати в близкото кошче... Да, ето такъв беше Васо. Към мене той се обръщаше с "Лъве", и не знам дали съм успял да съхраня за себе си частици от неговата креативност, прецизност, взискателност, различност, модерност.. Дано, знам само едно, че и приживе и сега в сърцето ми има една огромна почит към този голям мъж."

Знам, че много хора яко ще ми се разсърдят. Виждам гнева в очите на голямата ни разпределителка Верка Стоянова - не случайно любимката на Васо. Таня Гогова, капитанката ни, пак ще ми се фръцне. Мая Стоева, Митко Каров, Мария Минева, Лили Венкова, Тодор Симов и още и още хора, които може и да спрат да мe поздравяват, защото не им дадох възможност да кажат и две думи за НЕГО. Но basta май че стана дълго, а и ... тъжно.

* Бившата волейболна националка Цветана Божурина е написала този материал на 26.03.2008 г. в Милано. Тогава заглавието бе "11 години без Васил Симов"

 

Последно променена в Понеделник, 09 Юни 2014 15:49
Оценете
(0 гласа)

FacebookMySpaceTwitterDiggDeliciousStumbleuponGoogle BookmarksRedditNewsvineTechnoratiLinkedinMixxRSS FeedPinterest
Pin It