Коментар: За хиляда лева повече?!

20 Фев 2019

Хари ЛАТИФЯН

От дълги години във волейболното ни първенство не е имало толкова оспорвани и качествени двубои. Нивото на Суперлигата безспорно се вдигна през този сезон, а за това свидетелства и достигането до 1/4-финал за Купата на CEV на Нефтохимик. Бургазлии, които нямат шанс за върха, показаха стойностни игри в европейските турнири и бяха на няколко точки от полуфинал във втората по сила надпревара.
Двубоите между първите 7 в подреждането буквално са непредвидими. Всеки може да спечели срещу всеки, а дори наглед водещ като ниво на представяне и организация клуб, какъвто е Хебър, не може да се чувства спокоен в нито една своя среща.
Отделно от това най-накрая бе създадена и добра организация, относно възможността да се следят всички срещи от първенството пряко. В основната част от мачовете статистиката на живо предоставя много точна информация за случващото се на полето. От телевизията, която държи правата за първенството, също влагат максимални усиля – студия, преки включвания, интервюта. Изобщо гради се един добър проект и в това няма никакви съмнения. НВЛ най-накрая започна да работи като истинска Лига – конкуренция, пари, отразяване, интерес...
Типично по нашенски обаче винаги трябва да има едно НО. Срещата между Нефтохимик и ЦСКА в понеделник бе поредното доказателство, че при толкова оспорвани, равностойни и напрегнати срещи трябва да има система за видеоповторения. Поне там, където има телевизионно излъчване. Както бе за Купата на България в Пазарджик миналия месец. Със сигурност Петър Харизанов не е сбъркал нарочно отсъждането на аут на сервиса на Симеон Александров при 23:23 в третия гейм в Бургас. И неговата грешка може би не е основната причина червените да паднат, а и не трябва да се гледа на тази ситуация като такава. Но какво ли щеше да се случи, ако тази прословута система, закупена от федерацията и държана някъде на склад, все пак бе в употреба в зала „Младост"?! Никой не може да каже. Знае се само, че тази топка щеше да е дадена на ЦСКА, а дали оттам червените щяха да докарат нещата до 2:1 в тяхна полза, е въпрос на догадки.
Каква е причината от началото на сезон, в който се очаква горе-долу всеки втори мач да предоставя такива спорни моменти, да няма поне за един двубой видеочалъндж? За едни хиляда лева на среща ли става въпрос? Тук е мястото някой от Лигата да излезе със становище защо това предимство за съдии, играчи и треньори не се използва, при положение че е налично. Осигуряването му струва около 1200 лева в зависимост от транспортните му разходи. Грубо казано, около 25 хиляди лева в рамките на редовния сезон. Това ли е финансовият дамоклев меч, който виси над ръководството на НВЛ, за да не може да се осигури максимална чистота в отсъжданията?!
Ситуацията от Бургас е просто капка в морето от грешни решения на реферите. През сезона станахме свидетели на изобилие от такива. Естествено, когато мачовете са оспорвани и се играе за всяка топка, е нормално да има и спорни моменти. В такъв случай, предугаждайки че може да се стигне до решения, които да променят развоя на даден двубой, е време да се сложи край на спекулациите. И ако за редовния сезон вече е късно, то за плейофите поне телевизионният сблъсък да притежава тази система.

FacebookMySpaceTwitterDiggDeliciousStumbleuponGoogle BookmarksRedditNewsvineTechnoratiLinkedinMixxRSS FeedPinterest
Pin It